вторник, 17 март 2015 г.

Всяко художествено произведение принадлежи на своето време, на своя народ, на своята среда. Хегел

Творчеството на художника е тясно свързано с живота и дейността на хората . Именно заради тази много вековна връзка и симбиоза искуството търпи развитие следвайки еволюцията на човечеството, неговите характерни за всяка епоха особености.
        Развитието на  изкуства днес е обвързано с развитието на експресивните възможности на съвремените визуални изкуства.  Художникът както днес така и в миналото има за задача да награжда реалността. Старата реалност е адекватна на старата действителност. Новите изразни средства са факт и осъзнаването на техните възможности е само от полза на художника  и преосмислянето на  средата в която той работи. Класическите техники и занаяти от миналото не са сами по себе си изкуство те са възможната материализация на времето си. Всъщност разбирането за тази промяна трябва да се търси назад във времето – още в самото определяне на понятието tekhne (от гръцки превеждано като умение, занаят, изкуство, противоположно на творчеството на природата). Следователно технологичната същност възприемана като изкуство е явен показател за пряката зависимост на технологията от изкуството и коренната промяна в материята и символиката на съвременното изкуството. 
        Лотман разглежда изкуството като създаващо ново равнище на действителността, при което формиращ фактор е увеличеното количество свобода Възможностите, които дава свободата пред човешкото съзнание са съотнесими и към техническата перпектива. С промяната на изразните си възможности изкуството придобива нова сила. То макар и неосъзнато от всички, има много важна и дълбока функция да награжда действителността с нова реалност. И тази му функция е по силна от навика към занаята и класическите технологии които познаваме.  Всяка една техника както от миналото така и сега материализира нашите идеи по специфичен за нейните възможности начин, но функцията на творбата е нематериална и стойността на това което сме създали е материализираната идея.
        Отвореността към света, стремежът за цялостно общуване, използването на нови визуални и комуникативни форми, оптимизацията на енергийните, информационни и диалогични потоци, са онзи стремеж за пълноценно опознаване и овладяване на действителността, вглеждането и формирането на нови пространства. Появата на нови културни форми и формати и тяхното преосмисляне, съобразно съвременните индивидуални и обществени нужди, порядки и дейности, е свързана с различното съдържание на днешното изкуство. Материалната обозначеност (бои, четки, платно, статив, колорит, линия, петно) е преодоляна за сметка на технологичната маркировка и идейната същност (концепция)  Изкуството в много по-голяма степен се отваря към самия човек, то носи в себе си образи и емоции, които го вълнуват. 
         Руският художник Василий Кандински казва, че „всяко произведение на изкуството е дете на своето време, често пъти то е майка на нашите чувства.” Адекватни на времето си,  изкуствата налагат нов тип взаимоотношения между твореца,  аудиторията и заобикалящата ни среда.